анорексия

историята на анна уестин (и кратка равносметка за 2016)

2/3 от хората с хранителни разстройства се излекуват напълно след терапия, сочи сериозно изследване

» I like cappuccino, actually. But even a bad cup of coffee is better than no coffee at all. - David Lynch

Възстановяване от хранително разстройство е възможно в много по-голяма степен, отколкото се мислеше доскоро. Приблизително 2/3 от жените, след психотерапия на анорексия или булимия достигат до пълно възстановяване.

Хранителните разстройства са изключително трудни за преодоляване и изискват посвещаване на процеса и много търпение. Ново изследване, публикувано в  Journal of Clinical Psychiatry дава надежда на страдащите. В това дългогодишно изследване (22 години), изследователите показват, че близо 2/3 от страдащите (63%), които са били терапевтирани са излекувани напълно. Авторите на изследването цитират предишни изследвания, където процентът е много по-нисък (около 50%), така че тези резултати – като се има предвид и дългия период на проследяване – са окуражаващи за резултата от лечението на ХР. Така че – лечението отнема дълго време, но е възможно – и то повече, отколкото се е приемала преди.

Друго откритие е, че хората с булимия се възстановават доста по-бързо, като изследователите приемат за пълно възстановяване една пълна година без симптоми. Хората, които са участвали в изследването са били интервюирани на всеки 6 до 12 месеца (22 години! поред). След 10 години 68,2% от жените с булимия са били добре, спрямо 31,4%  от тези с анорексия. Изследването не казва защо е така, но това определено заслужава още проучвания.

За хората, които в момента са в терапия или са на път да започнат своето лечение с психотерапевт и/или психиатър и нутриционист, това са добри новини. Защото има надежда за спокоен и здрав живот.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

празниците и хранителните разстройства

 

 

%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8Празниците може да са весели за другите, но ако страдате отс хранително разстройства, често пъти те са истински кошмар. Храната става най-важната тема, а въпроса „какво ще ядем?“ по-чест от „какво дават по телевизията?“. Безразборното хранене е характеристика на последните дни от годината. По празниците хората ядат много, големи количества и често – твърде много калорична храна през целия ден – което е проблем както за тези, които не се хранят изобщо, така и за тези, които се хранят прекалено много и преяждат или за тези, които изхвърлят прекомерните количества храна с повръщане или лаксативи.

Празниците са и момента, в който много хора разбират, че не могат да издърчат повече така и решават да вземат някакви мерки – или тотално се провалят Родителите често разбират,  че нещо става точно по време на празниците – като виждат че детето им не се храни изобщо и е загубило много килограми, повръща или преяжда зверски. Коледната ваканция често е първото време, в което децата се връщат по-задълго от вкъщи, ако учат далеч – и тогава вида им може да щокира заради килограмите нагоре или надолу.  Тук се опитах да събера някои неща, които се надявам да са полезни както за болни, така и за техните близки, за да им е по-леко в този труден период от годината.

Общи съвети

  • Намерете си „работа“ или  „извинение“, което да ви помогне да избягате от семейната вечеря или обяд. Ако чувствате, че ще експлоадирате от нерви, имайте план Б къде да отидете, дори за час.
  • Още преди празниците си направете списък с неща, които може да правите, когато ви стане напрегнато – разходки, душ или вана, четене, среща с приятели и т.н.
  • Избягвайте хора, които ви изнервят, когато можете. По празниците те имат способността да ви изнервят двойно (обратната магия на Коледа). Опитайте се да избегнете тези хора, когато можете.
  • Ако се паникьосате, защото се чувствате преяли или сте яли „забранени“ храни – опитайте се да си спомните, че всички се хранят по този начин по празниците – и вие не сте изключение.
  • Ако сте от преяждащите  +/- булимия или лаксативи – опитайте се да се придържате към 3 основни хранения. Хапнете малко преди да седнете на празничната вечеря, за да избегнете прегладняване и по-вероятното след него преяждане.
  • Когато някой коментира теглото или тялото ви е много вероятно да не знае как се чувствате и в какъв период от живота си сте и да е воден от добри намерения, дори и да не ви се струва така.
  • Подгответе си отговори на коментарите, които знаете, че ще ви засегнат. Например на намек, че сте по-пълна може да кажете, че „така е по празниците“.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия, но имате някой близък, който знае за него.  

  • Намерете начин да сте във връзка с него и да споделяте как се чувствате.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия и нямате близък, който да знае какво се случва с вас 

  • Това е много труден етап. Помислете има ли на кой да споделите и го направете. Ще е трудно, но ще ви помогне.

Ако в момента сте с хранително разстройство и се срещате с психотерапевт

  • Обсъдете с психотерапевта си как се чувствате и евентуално се уговорете за допълнителна среща между празниците.
  • Бъдете честни по отношение на етапа на възстановяването ви и обсъдете какво може да ви провокира.

Ако доскоро сте били с хранително разстройство

  • Ако още сте на терапия, говорете с терапевта си, ако имате конкретни притеснения. Намерете някой близък, с когото се разберете, че ще следи поведението ви и се разберете да бъде до вас, ако имате нужда да поговорите.Film Title: BRIDGET JONES : THE EDGE OF REASON.

 

Към близките

  • Ако другите близки не знаят какво се случва, може тактично да помолите да не се говори за дразнещите теми – като „защо не ядеш“ или „кога ще отслабнеш“. Ако мислите, че може да ви разберат правилно – може да обясните с няколко думи хранителното разстройство. Избягвайте разговори за диети или коментари кога ще сваляте вие килограми.
  • Въпреки всичките ви усилия е възможно да настъпи криза – затова е добре да не храните неизпълними надежди, а се опитайте да приемете, че това е труден път и в него ще има такива моменти – и точно сега вашия близък има нужда от подкрепа и любов, а не от неразбиране и скандали. Ако не е в добро настроение непрекъснато също е нормално – вие също едва ли сте непрекъснато весели.
  • Няма нужда да се фокусирате в болестта. Приемете, че на засегнатият изпитва трудности да има добри отношения с храната и му е трудно да ги поддържа. Не е каприз. Болест е. Бихте ли се сърдили, ако беше високо кръвно?Основното, което трябва да знаете за хранителните разстройства е обобщено в 9те истини за хранителните разстройства. Подробно и повече за хранителните разстройства прочетете тук, а ако се колебаете дали вие не страдате от хранително разстройство, Направете своя тест на този линкИнформация за хранителните разстройства може да откриете още в този линк и в разговора с мен в Bulgaria On Air

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Липсата на цикъл (аменорея) и хранителните разстройства

%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb-%d0%b8-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82Аменореята е медицинското име на липсата на менструален цикъл при жени, които вече са имали такъв, но е спрял. Причините може да са много, но сред тях водещо е рязкото сваляне на килограми (като при анорексията). Ще разгледам и този въпрос, за който може да бъде намерена много информация във всякакви сайтове, но преди това искам да напиша и нещо друго, което е важно.

Прекъсване на менструален цикъл  може да има и при жени, които са с нормално тегло (Индекс на телесната маса – ИТМ в средни граници), но с булимия.

Поднорменото тегло може да доведе до аменорея, но не само.  Смята се, че има два типа аменорея. Първичната е онази, при която една жена няма първа менструация (менархе). Вторичната е тази, при която е имало цикъл, но той е спрял. Повечето жени с булимия и анорексия, които страдат от аменорея, са към втората категория.

Определяне на аменореята: Ако сте имала цикъл, но той е спрял и не се е появява повече от 3 до 6 месеца или повече, тогава вероятно страдате от аменорея и е добре да запишете час при гинеколог, за да проверите дали няма и друга причина за това, освен хранителните ви навици. Ако сте много слаба (например 38 кг на 164 см), вероятно гинеколога ще насочи вниманието по един или друг начин към качване на килограми. Според Световната здравна организация Индекс на телесната маса под 18.5 се приема за неприемливо ниско тегло за възрастни. Когато теглото е ниско и е 85% от идеалното тегло, посочено в ИТМ, това е диагностичен критерий за анорексия нервоза по дефиницията на класификацията на болестите DSM-IV. С всичките си недостатъци, индексът на телесната маса има своята логика и не бива да бъде отхвърлен с думите „аз съм си добре така“. В този линк има калкулатор на ИТМ, който да използвате за изчисление.

Има и друга връзка между теглото и вторичната аменорея и това е броя на мастни клетки. Повечето жени разбират, че яйчниците им произвеждат естроген, но не всички знаят, че мастните клетки също имат своята роля и заради това, когато нямате достатъчно мастни клетки, тялото ви не ви вярва, че сте способни за износите и задържите бебе и заради това спира менструацията – за да не изразходва сили.

Стрес и аменорея

Друго сериозно нещо, което може да причини спиране на цикъла при булимия е стреса. Стресът може да е физически – включително и заради някои булимични практики – но също така и умствен, като заради работа прекалено много часове, недоспиване или трудни ситуация.

Връзката между храната и аменореята

Дори и да се храните много здравословно и балансирано, ако не поемате достатъчно мазнини, тогава може цикълът ви да спре. Мазнините са основна група в храненето заради витамините А, Д, Е и К.

Потенциални усложнения след аменорея са:

  • Рак на матката
  • Безплодие
  • Депресия
  • Остеопения
  • Остеопороза

Какво да направите, ако ви е спрял цикъла (и няма май намерение да идва)

Първото е среща с гинеколог, който може да ви предложи противозачатъчни, с които да балансирате хормоналните си нива, като възстановите и менструален цикъл. След това обаче, най-важното е да започнете психотерапия, съчетана при нужда с участието на нутриционист и психиатър, за което може да говорите с психотерапевт.

 

 

Лечението на липсата на цикъл при жени с анорексия

Идването на цикъла, който е прекъснал заради свръхниско тегло и/или хранително разстройство (проверете теста „Страдате ли от хранително разстройство?“ тук) би трябвало да бъде проследено от мултидисциплинарен екип от срециалисти, които може да включват ендокринолог, гинеколог, психотерапевт, психиатър и нутриционист. Последиците за здравето от липсата на менструален цикъл са тема на изследвания последните години и при тях се оказва, че в 69% има проява на сърдечно-съдови болести при жени с вторична аменорея.

 

Има лекари, които предлагат орални контрацептиви, които дават на хора с анорексия, но това по изследвания не води до решаване на проблема в дългосрочен план (Bergström I, Crisby M, Engström AM, Hölcke M, Fored M, Jakobsson Kruse P, et al. Women with anorexia nervosa should not be treated with estrogen or birth control pills in a bone-sparing effect. Acta Obstet Gynecol Scand. 2013;92:877–80.)

Дори нещо повече, появата на „фалшив“ цикъл от противозачатъчните може да даде фалшивото усещане в пациентите, че нещата се оправят и може да забави както процесите на качване на тегло, така и мотивацията за почване на лечение.

Въпреки от липсата на мензис е възможно жена с анорексия нервоза да забременее, поради което не трябва да се пренебрегват контрацептивните методи. Въпреки това при жени с анорексия – в момента или в миналото е по-вероятно да имат проблеми с фертилността като цяло, спонтанен аборт, ниско тегло на новороденото.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 –––––––––––

 

Източници:

СЗО, DSM-IV, Journal of Contemporary OB-Gyn, AAPF, Biomedcentral

 

 

 

Непознатото хранително нарушение, по-често от анорексията (*преяждане)

Fast food diet concept served on a plate as a mountain of greasy fried restaurant take out as onion rings burger and hot dogs with fried chicken french fries and pizza as a symbol of compulsive overeating and dieting temptation resulting in unhealthy nutrition.

Болестното преяждане е по-често от анорексията, но за разлика от нея не е добре познато и някак си влиза  в графата „лакомия“ и хората си мислят, че просто „трябва да се спрат“, но не го правят, защото нямат „воля“. Затова искам да разкажа какво е това

За да бъда коректна, преяждането беше включено в класификациите на болестите (DSM-5 и МКБ-10) сравнително скоро. Дефиницията в МКБ-10 е „Преяждане, свързано с други психологични нарушения“ (F50.4) и е описано като „психогенно преяждане“.

В DSM-5 (каталога на болестите, който се използва в американската здравна система) преяждането беше включено като отделна болест през май 2013.

Описанието включва епизоди на поемане на много храна, характеризиращи се с:

  • хранене през кратък период от време (например по-малко от 2 часа), на количество храна, която е определено по-голяма от това, което повечето хора биха изяли в подобен период при подобни обстоятелства
  • отсъствие на елиминиране на храната
  • отчетливо страдание, че стигаш до преяждане
  • епизодите се характеризират с три (или повече) от следните описания:
    • по-бързо хранене от нормалното;
    • ядене, докато се чувстваш неприятно пълен;
    • ядене на големи количества храна, дори когато не изпитваш глад;
    • да се храниш сам, защото се притесняваш колко храна изяждат другите;
    • да се отвращаваш от себе си, депресиран или много виновен след преяждане

Приема се, че до 3.5% от хората могат да страдат от преяждане през живота си, въпреки че огромната част от тях не търсят никога помощ, защото са решили за себе си, че са просто лакоми, а не хора, които страдат от болестно състояние, което влече след себе си и здравни проблеми.

По проучвания 30 до 40% от хората, които отиват на диетолог или нутриционист може да бъдат диагностицирани с болестно преяждане и няма диета, която да им помогне, защото проблемът с количествата е в главата, не само във вида храна.

Преяждането булимия ли е?

Не, булимията е когато се наблюдава преяждане и изхвърляне на храната чрез предизвикано повръщане и/ли лаксативи. Така след злоупотреба с храна има компенсаторно поведение, така че да се намали ефекта от поемането й. При преяждането това не се случва винаги и задължително. Има хора, които след като са били болни от анорексия и булимия в тийнеджърските си години в зряла възраст болестта им се трансформира в преяждане – и хиперфагия (наднормено и свръхнормено тегло). Въпреки че всеки – и мъж, и жена – може да развие клиничната картина на болестното преяждане на всяка възраст, най-често симптомите се проявяват между 20 и 30 години и често се съпровождат с различни тревожности, депресия и натрапчиви мисли.

Диетите могат да подхранят болестното преяждане, като механизмът е много прост – представи си човек, който е нещастен открай време с тялото, което му се е паднало и минава от диета на диета с различни ограничения, които го изтощават и в даден момент се изтощава, предава и… преяжда. Това е порочният път на диетите – така човекът си казва „Не съм наред, не мога да спазвам диета и килограмите ми се качват, защото нямам никаква воля“. Обикновено това мислят и близките, които очакват, че спирането на храната е лесно… а това е хранително разстройство, болестно състояние на душата, не на тялото и никакви хапчета за намаляване на апетита няма да помогнат дългосрочно.

%d0%b6%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%be%d1%80%d1%84-%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b0-%d1%81%d0%b8-big-brotherВ същото време има едно презрение към хората с наднормено тегло, за което малко се говори, но то съществува. Да ти кажат или да видиш в очите на някого презрението, че си дебел е много унизително. В очите на Жана Бергендорф, когато в шоуто Big Brother й й казаха „Жана, дебела си“, се вижда голяма част от бурята от емоции в нея.

Презрението към пълните и дебели хора не е български феномен – но това не помага на тези, които търсят своето решение и не осъзнават още, че го имат. Преяждането остава неразбрано, защото когато си с повече килограми и те виждат, че се храниш нездравословно си мислят, че просто си слаб характер и просто повечето хора не осъзнават, че това влияе и на психичното ти здраве.

Периоди, които отключват преяждания

Понякога стресови периоди (напрежения в работата или образованието, смърт на близък и други трудни събития) „отключват“ преяжданията като начин за справяне с трудностите. Емоционалното хранене може да започне още в детството, но може и да се отключи във всяка възраст.

Взимане на мерки

Първото е да признаеш, че имаш проблем. Оттам започват различни пътища – лична психотерапия, групова психотерапия с други засегнати, семейна терапия, консултация с лекари и диетолози. При някои хора добре повлияват и различни физически активности с леко натоварване, медитации, арт терапия и психодрама, йога. Но разбира се, не е нужно да минеш през всички останали, преди да стигнеш до психотерапия. Терапията би помогнала да се анализира какво е отключило преяждането и да се работи за преработване на травмата.

ЗАБЕЛЕЖКА: С гиф-а по-горе не твърдя, че Жана Бергендорф страда от психогенно преяждане. Използвам реакцията й само като илюстрация за бурята от емоции, които се появяват у една жена, когато й се каже публично, че е дебела.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

До: Теб, която страдаш от хранително разстройство

%d1%81%d1%8a%d0%bb%d0%b7%d0%b0Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

3 неща, които не трябва да приемате „по подразбиране“ за хората с хранителни разстройства

хранителни разстройства 3 неща подразбиранеЗа мен като психотерапевт, който работи с много хора с хранителни разстройства, най-интересното е колко различни може да са те, но повечето хора приемат „по подразбиране“ някои неща за тях, защото не познават тези болести.

Има само две хранителни разстройства

Анорексия и булимия са най-известните, но има и много други – като систематичното преяждане, като натрапливото хранене само с определен тип храна, включително и само био или органик (орторексия), така и ограничаване на килограмите по време на бременността (прегорексия)… Освен това има и комбинации от хранителни поведения – като редуването на глад и преяждания, глад и преяждания… В сайта Войната с храната има тест, с който може да се провери риска от повечето хранителни разстройства.

Хранителните разстройства са каприз

Не, не са. Това са болести. Има предположения, че те са базирани на генетични фактори, но дори и най-най-най-високите цифри са че при максимум 50% от хората става дума за игра на гените. При останалите проявата идва като начин психиката да се справи с трудна ситуация или среда.

Ако само започнеш да се храниш нормално, всичко ще си дойде на мястото

Има близки – родители и приятелки – които сериозно го вярват, но храната е проява на проблема и затова дори да има моменти на подобрение, ако проблемът не се реши няма как да се стигне до окончателно оздравяване. Зад нарушеното хранене стои начин на мислене, който трябва да бъде променен и заради това е по-сложно от регулиране на храната.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

3 различни погледа към анорексията

Тази седмица медиите разказаха за поредния смъртен случай от анорексия. Името на жертвата е Екатерина, 26, починала от болестта, тежаща 24 кг. Това беше и повода да погледнем към въпроса за анорексията в студиото на „Днес“ по България On Air от три различни гледни точки – на психотерапевта – в мое лице; медицинската, представена от д-р Райна Стоянова, която работи с болни и като майка – на Ива Екимова.

Хранителните разстройства по-често влизат в окото на медиите, когато има трагичен случай. Но е факт, че много хора живеят със своята болест тежко, докато в същото време не знаят какво да направят първо и къде да потърсят помощ. Като цяло здравната ни система не знае какво да направи с болните (които се оценяват на около 1% от населението във всяка страна на света) и като цяло те дълго търсят пътя си, налучквайки в търсене на правилното решение. Както д-р Стоянова отбеляза, няма специализирана клиника в страната, а лечението на хранителните разстройства е комплексно и включва взаимодействието често на трима специалиста – психотерапевт, психиатър и нутриционист. Неглижирането на болестта в ранните й фази или надеждата човек да се „оправи сам“, води до трудното й лечение в бъдеще, защото болестите са тежки, но лечими.

Във видеото може да разберете повече за болестта, както и съвети към родителите за ранна диагностика, както и други практически съвети.

В единствения засега специализиран Кабинет за хранителни разстройства и емоционално хранене, който основахме с проф. Захарина Савова предлагаме консултации и психотерапия на хора с хранителни разстройства и проблеми с храненето, работейки със специалисти от други области в търсене на най-подходящия път за всеки отделен случай. В сайта Войната с храната (voinataShranata.com) е публикуван и скрийнинг тест за оценка на риска от развитието на хранително разстройство.

На гости на собствените си гени

Close up of mixed race man holding crystal ball

Библиотеката на гените е огромна. Клетките ни пазят информация на милиони години, която постепенно става достъпна на учените, а от там и на нас, хората. В NutriGen правят точно това – предлагат ти да научиш нещо за себе си, което няма как да знаеш, освен като отвориш сама ключалката, давайки свой клетъчен материал.

 

 

„По принцип“ всички знаем много неща за храненето и за себе си, къде прекаляваме и защо. Не всички, но повечето хора знаят кои са вредните храни и вредните количества, но дори тогава някои не успяват да се преборят с навиците си. Понякога си живеят достатъчно добре така, но има и хора – и то все повече – които разбират, че за да си здрав и да поддържаш оптималното си тегло трябва да имаш диета, която да е подходяща за теб. NutriGen, които предлагат услугата да разчетат какви са предпоставките в тялото ти, които трябва да знаеш, за да структурираш правилно храненето и движението си.

Приех предложението на NutriGen да се подложа на генетичен тест, който да ми каже какво е написано в клетките ми. Малко бях скептично настроена в началото, тъй като гените са си гени, но средата, в която сме влияе в голяма степен на това, което се случва с нас, но разговорите ми с Боряна Герасимова, ме убедиха, че това изследване е способно да ми каже нещо повече от това, което вече добре знам. В годините за себе си открих своя модел на хранене, включващ и малко вредни храни, все пак. Но в човешкия живот е така, че тъкмо свикнеш с едно и се случва нещо, което те връща в началото на игралната дъска – такива са например бременностите, след които тялото следва своя програма; стресът, който също се отразява понякога по различен начин, както и, най-възпитано казано – възрастта, която колкото и да (се правим че) пренебрегваме, също има своят отпечатък.

От друга страна въпрос, който силно ме вълнува е генетично обусловени ли са хранителните разстройства, а в това изследване, макар да няма към момента включен гена, който се подозира, че е отговорен за булимията, се изследват три други, които също дават интересна информация за гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус.

Тестът, който си направих

Тестът на Nutrigen NGDiet е предназначен за всеки, които иска да разбере какъв е оптималният начин за поддържането на здравословно тегло чрез хранене и движение, и резултатите от него са за цял живот. В него се изследват набор от гени, които повлияват ключови биологични процеси, свързани с предразположение към напълняване; усвояване на мазнини и въглехидрати; сконност към преяждане и пристрастяване към храни; индивидуални нужди от физическо натоварване; влияние на циркадните ритми върху регулацията на теглото и други. Чрез него можеш да установиш правилният за теб начин за хранене – но и за хранене, при което целта му е да си здрав.

Поддържането на оптимално тегло е важно не просто от естетическа гледна точка, но заради здравето – наднорменото и поднорменото тегло крият своите рискове, които дори да не усещаш в момента, се отразяват в дългосрочен план. Затова откриването на правилния начин за поддържането му, максимално адекватен за теб, може да стане през гените. Ако не се получава поддържането на това хранене, адекватно е да се потърсят причините за това – които в голяма част от случаите се дължат на средата и начина ни на реагиране в нея. Работя с хора, които срещат своите трудности в общуването си с храната. На някои им е трудно да се хранят, друг път им е трудно да я намалят, но общото е, че за да се стигне до този момент, в който най-доброто, което могат да направят за себе си е да седнат на дивана до мен в кабинета ми. Психотерапията е мощен инструмент при проблеми с храната, но не мога да изключа влиянието и на други фактори, които са на телесно ниво, заради което понякога е задължителна и консултацията с диетолог – но също и генетичен тест. Цената е висока 692 лв, но и знанието и най-вече, че това е стигане до твояте, единствено твоята лична информация е безценно. Не „по принцип“, а много лично.

Процедурата

Самата процедура е проста и безболезнена – с пръчици, подобни на клечки за уши се взима от устата чрез натъркване клетъчен материал, който се изпраща за изследване в Дания. След около две седмици се получават данните и се разчитат от генетика на компанията, а оттам натакък – решението какво да правиш с ценната информация остава твое – и в твоите ръце е какво да промениш в живота си.

Моите лични изводи

Лично за себе си разбрах от изследването, че трябва да поддържам нисковъглехидратна диета и да отделям определено време/усилия за активни занимания, което беше изчислено към генетични дадености за поддържане на оптимално тегло – и пак да кажа – здраве. Отношението ми към мазнините също трябва да се промени, защото се оказа, че ги натрупвам, дори да са от „добрите“, защото такъв е плана, по който действа тялото ми – еволюционно решение, какво да правя! И нещо, което е малко в метафизичен план, но излезе – за да постигам резултати ми трябва… търпение.

Големият плюс на изследването

По отношение на самото изследване NGDiet – само по себе си много полезно, но това, което го прави специално, е че го разчита специалист-генетик в твое присъствие, при което можеш да зададеш всичките си въпроси. Д-р Марта Михайлова е много подробна и точна в обясненията си, като доклада, който получаваш след срещата ви остава като допълнителна справка, към която да посягаш или да дадеш на диетолог, който да базира диетата, която ти изготвя на тези резултати.

Обърни внимание и на две други изследвания

Освен NGDiet, която препоръчвам тук, в портфолиото на компанията са и две други изследвания, които могат да ти помогнат да живееш по-добре.

NGHealth изследва генетичната предразположеност към заболявания като остеопороза и ревматизъм, сърдечносъдови и др. Ако имаш информация за личната си предразположеност, тогава можеш да промениш начина си на хранене и живот преди да си се разболял – защото гените са предпоставка, не само присъда. 846 лв

NGEstrogen е друго изследване, което може да спаси живота ти, ако си в риск от естроген зависими заболявания (такива са рака на гърдата, матката, яйчниците и простатата) и спомага за изготвяне на режим, който да намали риска. Цената е 592 лв.

По темата препоръчвам още статиите

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства

От библиотеката на NutriGen – Гените не определят съдбата ни

Д-р Марта Михайлова, генетичният консултант на Nutrigen и д-р Митко Ригов за Генетика на наднорменото тегло и затлъстяването“

Повече за Затлъстяването и гените 

Фитнес инструкторката Здравка Максурова – Защо персонализираният хранителен режим работи по-добре от стандартните диети 

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства?

downloadВ научната литература темата се изследва и конкретно по отношение на булимията и анорексията. Макар и още в началото на пътя, има какво да научиш повече, изследвайки гените си.

След няколко десетилетия на генетични изследвания – първите големи изследвания започват в Европа средата на 90те години от частни фондове, а след това се продължава с разработките и в САЩ. Конкретно на учените от Университета в Северна Каролина, САЩ на близнаци (изследвания на близнаци се правят при всички заболявания, за да се види каква е наследствеността), както и при осиновени (при тях се изключва ролята на семейната среда). От генетичните изследвания е видно, че при хората от бялата раса има значителна роля на наследствеността (1). При едно от представителните (т.е. научно валидно) изследвания в САЩ показва, че до 50% вероятността за развитието на хранително разстройство може да се дължи на генетични предпоставки (2), при което до пубертета гените носят нулев риск, което означава, че потенциалния риск се „активира“ само когато човек достигне до пубертета, където се случват множество биологични, но и социални промени, които пък от своя страна могат да повлияят върху увеличаването от риска на развитие на тези болести. „Родени сте с пистолет в ръцете – и обществото – факторите на културата и средата, в която сте, натиска спусъка“, описва ситуацията Лин Греф, председател на Асоциацията за хранителни разстройства в САЩ.

В „9те истини за хранителните разстройства„, авторка на които е Синтия Булик, която изучава въпроса с генитичните причини, се казва „Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства“.

Какво се знае за ролята на гените до тук?

1. Има вероятност за развитие на анорексия или булимия при роднини от първа линия

Роднина от първа линия на родители-деца и ако родителят е имал хранително разстройство, вероятността детето му да заболее е по-голямо, отколкото при здрави хора. По-голяма е вероятност, не е присъда. Например при роднини от първа линия на пациенти с анорексия, тази вероятност 6-10 пъти по-голяма, което означава в цифри, че 3,6-6% от близките могат да заболеят, което обаче, ако погледнем позитивно, е 94-96,4%, които ще останат здрави.

2. Не може да се каже, че едно хранителното разстройство се дължи 60% на гените и 40% на средата.

Наследствеността се отнася за популация от хора и дава информация за определено поведение, като например преяждането, което не остава непроменено във времето и зависи от много други фактори, като например личната история, нивото на стрес, личностовия ти тип и други, като в същото време остава отворена и вероятността сам да промениш нещо в поведението си – което да доведе до здраве – или до болест. Сега тук ще включа думата „отговорност“. Гените може да са оправдание, но всеки носи отговорност за живота си и решенията си – и ако решиш, че само те влияят, то това е да загърбиш собствената си отговорност да промениш живота си. Така както предразположените към рак на белия дроб, които знаейки за това продължават да пушат. Чия отговорност е в този случай болестта им? Воденето на здравословен – физически и психичен начин на живот – е поемането на тази отговорност в случая

3. Високата или ниска наследственост ни дава информация, която е важна, но сама по себе си, не носи присъда.

„Висока наследственост“ не означава, че разстройството е нелечимо или нищо не може да се промени, защото в тези думи не се включват мерките, които можеш да предприемеш (психотерапевтична, нутриционистка и психиатрична помощ).

Генетичните изследвания в областта на хранителните разстройства е в началото си, но има установени някои гени, които обещават да разкажат повече като 5-HT2A и UCP-2/UCP-3, а в теста NGDiet се изследват и гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус, които могат да ти помогнат в идентифициране на корените на твоя проблем. Така при изследването ще знаеш повече за себе си (прочети тук повече за моето лично изследване).

Изследването NGDiet анализира три ключови гена, свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

DRD2 се асоциира със склонност към алкохолизъм и други състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел T са склонни към затлъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

TAS1R2 се смята за един от гените, които влияят върху приема на храна отвъд усещането за сладко на езика и небцето. Проучвания на близнаци показват, че генетичните особености обясняват 33% от разликата при определяне интензитета на надпрагов сладък разтвор и 53% от разликата при честотата на използване на сладки храни. При носителите на алел А на TAS1R2 се наблюдава по-висока консумация на захар, която може да доведе до проблеми, свързани с контрола върху теглото.

GLUT2 –  счита се, че е глюкозен сензор, който играе важна роля в постпрандиални състояния и участва в приема и регулацията на храната. При носителите на генотип TT се наблюдава повишен дневен прием на захар, предимно от сладкарски изделия, напр. печива, шоколад и подсладени напитки, и не толкова от плодове. В сравнение с носителите на генотип CC, при носителите на алел T е наличен доста по-висок прием на захар, което предполага, че не нивата на глюкоза и инсулин, а механизъм за усещане на глюкоза е това, което регулира приема на храна.

 

Цитирани изследвания:

  1. Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, 2011
  2. Klump (2009)

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Защо храната става причина за щастие – един разговор с продължение с Даниел Михайлов по БНТ1, „Денят започва“

Разговоръ13652279_10209801187327562_397715631_nт с Даниел Михайлов в „Денят започва“ по БНТ имаше своето продължение – радвам се, че говоренето за емоционалното здраве вече се обвързва и с въпроса за храненето (ВИДЕО)- или по-точно, че в ефира на националната телевизия се говори за връзката между тях и че зад не спазването на диети или трудното поддържане на килограми/апетит не става въпрос само за „воля“, но и за проблеми, които биха могли да бъдат решени с психотерапия.
Предишният ни разговор може да видите тук (Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции). 

Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции

bntПонякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Семейната среда е една от причините за развитие на хранителните разстройства

bulgaria on airВ Bulgaria On Air с Кузман Илиев коментирахме по много сериозен начин темата за хранителните разстройства, която не засяга само младите жени, но и все повече жени над 30, както и мъже. Цялото предаване може да изгледате тук http://www.bgonair.bg/denqt-on- air/2016-06- 01/s%D0%B5emeynata-sreda- edna-ot- prichinite-za- hranitelnite-razstroystva

Ранна диагностика на хранителни разстройства

С Вероника Каролин, Мис Автомобилизъм 2014, гостувахме на предаването „Всеки следобед с Криси“ по Канал 3, като говорихме много за естеството на заболяванията от този спектъп, както и гледахме към темата през темата през призмата на диагностицирането на проблема в ранна тийнейджърска възраст и подкрепа в семейството.

 

Първи Световен ден за действия срещу хранителните разстройства

wedДнес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат „Деветте истини за хранителните разстройства” в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън („Добрата съпруга“, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins“), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

kianu

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

В кабинета за хранителни разстройства и проблемно хранене на в София, ул. „Позитано“ 3, се провеждат индивидуални консултации, работа в групи на засегнати лица и близки, лекции, тренинги и психотерапевтични сесии.

Хранителните разстройства най-често, но не само, засягат млади жени. Външните белези на анорексията са явни, но скрити под много обвивки – свръхслабото тяло носи широки дрехи, както и душата, която е покрила своите терзания. Булимията е друго заболяване, което често намира своите жертви в ученическа възраст, но не рядко продължава с години, правейки живота на засегнатите труден. Третото, официално признато от СЗО заболяване е разстройството на пристъпното преяждане, което се различава от булимията по това, че храната не се повръща или маха с лаксативи, а резултата е наднормено тегло. Хранителните разстройства не са „каприз“ или „липса на водя“, а сериозни заболявания, които се лекуват чрез психотерапия и в тежките си форми медикаментозно. Прочети 9 истини за хранителните разстройства, които бяха създадени от международните организации. Прочети на сайта и няколко въпроса, които ще помогнат да определиш дали ти или твой близък страда от хранително разстройство.

Проблемно хранене

Без да може да бъдат определени като „хранителни разстройства“, има много хора, които имат проблеми с храната. Ще ги опишем така:

  • ако храната е основна тема в мисленето ти, 
  • непрекъснато броене на калории, 
  • стриктен контрол на всичко изядено и което трябва да бъде сготвене, което не остава време за други занимания
  • непрекъснат апетит, дори когато не се чувства гладн
  • изяждане на твърде много храна през деня, но не си спомняш кога се е случило това, 
  • ако диетите никога не действат, независимо, че са съчетани с физическа активност
  • скоро след сваляне на килограми, те се връщат отново
  • напълняване след стрес, което не може да бъде овладяно с рационално хранене месеци по-късно
  • често ползване на лаксативи и други очистителни практики

За записване в работно време: 9-18 часа: 0888 388 912

въпросник за хранителни разстройства

Въпросникът ЗКОДХ (SCOFF) се състои от пет въпроса, насочени да изяснят дали подозрението за съществуване на хранително разстройство могат да се потвърдят от специалист, но не са достатъчни за поставяне на диагноза.

3 – Чувстваш ли се Зле защото се чувстваш неприятно пълна?
К – Тревожиш ли се, че си загубила Контрол върху това колко ядеш?
O – Отслабвнала ли си с повече от 6 килограма в рамките на тримесечен период?
Д – Вярваш ли, че си Дебела дори когато другите ти казват, че си твърде слаба?
Х – Би ли казала, че Храната доминира в живота ти?

Два или повече отговора „да“ на два или повече въпроса изискват допълнително изследване и въпроси.
Два допълнителни въпроса показват, че могат да покажат висока чувствителност специфично към булимия нервоза.
1. Доволна ли си от навика си на хранене?
2. Ядеш ли тайно понякога?

Въпросникът SCOFF е създаден за скрийнинг на хранителни разстройства и е разработен от Luck, A.J., Morgan, J.F., Reid, F., O’Brien, A., Brunton, J., Price, C., Perry, L., Lacey,
J.H. (2002), ‘The SCOFF questionnaire and clinical interview for eating disorders in
general practice: comparative study’, British Medical Journal, 325,7367, 755 – 756.

Снимката е от deadendsoul.deviantart.com

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9 истини за хранителните разстройства

Истините представляват основните открития за хранителните разстройства и са приети от множество организации. 

Като психотерапевт, който работи с клиенти с хранителни разстройства и е убеден в силата на психотерапията при работата с ХР, искам да ги споделя и тук, освен на сайта на Академията.

№1 Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

№2 Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болеста и да помогнат много за преодоляването й.

№3 Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

№4 Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест

№5 Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус

№6 Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

№7 Гените, но също и заобикалящата среда играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

№8 Само гените не определят възникването на хранителни разстройства

№9 Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.



източник: Академия за хранителни разстройства (АЕD)

Тези Девет истини за хранителните разстройства бяха публикувани от AED (Академията за хранителни разстройства) в колаборация с д-р Синтия Булик и после бяха разпространени чрез мрежата от основните организации, които се занимават с ХР, а именно Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders, National Association of Anorexia Nervosa and Associated Disorders, National Eating Disorders Association, The International Association of Eating Disorders Professionals Foundation, Residential Eating Disorders Consortium, Eating Disorders Coalition for Research, Policy & Action, Multi-Service Eating Disorders Association, Binge Eating Disorder Association, Eating Disorder Parent Support Group, International Eating Disorder Action, Project HEAL и Trans Folx Fighting Eating Disorders.

Снимката е от curioos.com